Думите са най-нереалното нещо, което можеш да посочиш за пример на реализъм ... най-субективното, най-неразбираемото, най-обърканото. Нима не знаеш, че всеки си говори на различен език?

Иначе "Погледнато формално всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално."

Колкото до отговор на въпроса, първо трябва да се изяснят понятията "реално" и "внушение", защото както аз ги разбирам, те са на различни плоскости и не виждам как биха могли да се сравнят, къде се допират или пресичат, да не говорим за разграничаване ...

колко си далеч от истината и как няма смисъл да привеждам доказателства.

Ако чуваш всяка сутрин от половинката си "Обичам те", придружено с букет цветя, а всяка вечер отнасяш по няколко шамара за "Лека нощ"?

Нарича се усещане. Има хора, които трудно изричат, но са готови да жертват дори живота си. Действията и усещанията ръководят живота.

Така че помисли ти! (аз съм мислила достатъчно по подобни въпроси :)), преди да съдиш ... а удивителните си ги запази за другаде, мен трудно ме впечатляват :)

... и занапред, че иначе пак ще скокнеш до удивителните :) или думите, ако повече ти харесва.

Особено, ако са по две (или три) :) И особено ако изречението съчетава в себе си - съобщение, възклицание и въпрос.

Поклон пред безпроблемното им (и по-точно безсмислено) приложение, в една провисната във въздуха, но не и доказана теза :)

* А образованите хора наричат примера в кавичките - метафора :)

** И, да, благодаря ти, вечерта наистина е приятна (малко отива към полу-нощ, но ти продължавай да си го повтаряш, щом ти харесва, може би се дължи на къса памет, или късо-гледство), особено в твоята компания.

Готин спор за думите....хаха,че те са най-силния начин за внушение.Освен ако answer не смята,че това става с телепатия...agresorr,такава граница според мен няма........двете са силно преплетени.

Ако си прочел, малко по нагоре от последния ред би следвало да си видял това: "Колкото до отговор на въпроса, първо трябва да се изяснят понятията "реално" и "внушение", защото както аз ги разбирам, те са на различни плоскости и не виждам как биха могли да се сравнят, къде се допират или пресичат, да не говорим за разграничаване ..."

Още повече, че думите "са най-силния начин за внушение" никога не бих го отрекла. И не съм. :)

Това ми е коментара, ако се замислиш може и да схванеш :).

Мислех да пиша, че все още не съм намерила отговор на въпроса си. Но мисля че lief е прав. Думите са нещо многозначително, да. Реални ли са? Незнам. Не можем да ги пипнем, но ги асоциираме с реални неща. Попринцип вярвам на думи. Макар да лъжат. Хората лъжат. Дори себе си. Как тогава да повярвам на думите им? Вярвам защото ме рефлектират, заради моите виждания за живота. И все пак това не ги прави верни.
Под "граница между реално и внушение" имам предвид като граница на възприемане на всичко около нас. Както каза lief - мисля, че граница няма, но понякога си мисля че я усещам. Все едно съм на косъм да я видя, макар често да я преминавам. Т.е. всичко зависи от възприемането ни в момента. Сега. В момента мисля че всичко е лъжа. След малко решавам че всичко е истина /кое "всичко" ли? Всичко което ни изгражда и ни прави "личности"/. Границата със сигурност не е физическа /ако това разбираме под реална/. Но всеки сам за себе си ли решава къде да постави тази граница и дали да я има?
Объркано ли звуча?

П.П. И все пак често говорим че чувствата са 'нереални'. Но те са следствие и на физически процес. Нима можем да кажем че "си ги измисляме". Физическа или психическа основа? има ли реално и нереално/=внушение/?

Всеки по различен начин приема реалността. Това, което ни заобикаля, което е прието по норми - това се приема за реалност. Понякога не е нужно да се мисли кое е реално и кое не, защото толкова лошо може да се забъркаш, че после е трудно излизането.

:) Може би си прав но последните ми два поста са пуснати под влиянието на алкохола в кръвта ми.